ПРИПЕВ:

Понеделнишкият бриз
със неделен послепис
вдига всички от брега
и ги връща във града.

Булевардът пак кипи,
а светофарът зорко бди,
колко време да брои,
докато цветът смени.

ПРИПЕВ:

Всичко тук сега
на акордите ще споделя
как боли ден подир ден
на своя ум да бъдеш във плен.

КУПЛЕТ 3:

Приказно навън вали,
а нещо в мене пак крещи.
Образ тънък от мъгли,
мисля, че това си ти.

КУПЛЕТ 4:

В огледалото лице,
непознато от дете.
Гледам двете си ръце,
в тях светът събира се.

КУПЛЕТ 5:

Есента е на брега,
зимата не е врагът.
Лунно затъмнение,
слънчево видение.

Без да мога да заспя
тази нощ ще разбера
колко грехове съм дал,
щом пак честно съм играл.

ПРИПЕВ:

Истината ли,
тя за всеки има две страни.
И всичко в нас
не е елмаз.
И без да виня,
аз прощавам на глас.

КУПЛЕТ 6:

Вдън душата ми кипи,
само празни приказки.
Чувство на забвение,
нравствено падение

КУПЛЕТ 7:

е обзело теб и мен,
че отвъд и тоз рефрен,
важното е да върви,
даже друг да го боли.

ПРИПЕВ:

Не, не мога, знам,
да замлъкна,
днес ще бъда прям.
Без надслов,
само с любов.
С послепис -
аз ще бъда щастлив.