КУПЛЕТ 1:

Всеки ден се събуждам с рефрен,
като зрънце пониква във мен,

а мелодията малка, която
от гласа ми се ражда, когато

чувствам пак как отвътре боли,
или радост в ума ми гърми,

е с акордите побратимена -
песента ми е сътворена. /х2/

КУПЛЕТ 2

Всеки път, щом заспя вдъхновен
или грее ме летният ден

идва като магия при мене
да даде, да усмихне, да вземе,

малка муза с голяма любов -
мойта песен е нейният зов /х2/

ПРИПЕВ:
Да, аз ще пея,
всеки ден аз ще живея.
И напук ще се смея,
нищо че не умея

да заспивам спокоен
в този свят болестотворен,
а умът ще се рее,
докато не изгрее

пак отново в небето
Слънцето, без което
ще изпълва сърцето
тъмнина общо взето.

КУПЛЕТ 3

Знаеш ли, че не мога така
трудно е да го понеса

да затворя вратата, с която
виждам хора в приказно лято

И на морската шир на безкрая
да живея без нищо да зная /х2/

ПРИПЕВ:

Същият без последния стих:

пак отново в небето,
Слънцето, със което
ще изпълва сърцето
светлина общо взето.